Илко Димитров е роден на 23 декември 1955 г. в гр. София. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.Автор е на книгите „Опит за определение“, стихове (1989); „Приказки за Попо“, книга за деца (1992); „Обратен водопад“, стихове (1995); „Някакво заглавие“, проза (1994); „Вселена по здрач“, стихове (1998), „Паркът“, поема (1999), „Трите кошници“, стихове (2000); „Разчленяване“, поема (2001), „Двамата съдружници“, есета (2007), „Бяло“, стихове (2008), „Продавачът на конци“, поема (2009), „Бог в Ню Йорк“ (2010), „Четири“ (2011), „Това едно / Можеш ли го“ (2013), „Черно“ (2018), „Приближение“ (2019), „Изчезване на времето“ (2021), „Веднъж през август“ (2023).
Книгата „Паркът“ е отличена с годишната награда на Сдружението на българските писатели за 1999 г. Книгата „Продавачът на конци“ е отличена с наградата „Иван Николов“ (2009 г.).
Илко Димитров работи като юрист, заместник-министър на отбраната (2003-2005) и народен представител в 40-о Народно събрание (2005-2009).
Произведения на Илко Димитров - https://litclub.bg/library/nbpr/dimitrov/index.html
|