Речник на българската литература след Освобождението

периодични издания

Литературен клуб | Речник на българската литература след Освобождението | Г

 

 

Сп. Глас

         „Глас“ е независимо тримесечно литературно списание, което излиза в периода 1989 - 1999 г. в гр. София, гл. редактор: Владимир Левчев.
         „Гласът, който вика за помощ в тъмните улици, се оказва глас в пустиня. Пустинята от много години се движи. Тя нахлува все по-навътре в нас. Нахлува в душите ни. Не сме ли се превърнали в една инертно-хаотична тълпа, където всеки отделен индивид се интересува само от личните си дребни материални интереси - аполитична тълпа, която не разбира и мрази културата?... Но как може да се води борба с настъпващата пустиня, ако съществуването й просто се отрича? Как може да се води борба с духовната и материалната инфлация, с корупцията, с двуличието, ако няма информация за всички сфери на производството и управлението на страната ни? Как може да се въведе действителен икономически механизъм, ако съществува дезинформация за изпълнение на планове, за приходи и разходи, ако продължава да властва командно-административния подход към икономикати и обществения живот? За какъв икономически механизъм говорим, когато овластените безотговорни чиновници нямат страх от пресата, нямат страх от общественото мнение? Те настъпват заедно с пустинята - като кошмари на болен... Без гласност, без свобода на словото и свободен достъп до нужната информация не може да се направи никакво икономическо, никакво духовно преустройство! Но има ли истинска гласност в България? За да си отговорим на този въпрос, достатъчно е да сравним един съветски и един български вестник. Властта на посредствените полуграмотни чиновници води обществото ни към гибел. Към сърцевината на пустинята, която се нарича пълна икономическа, духовна и морална разруха. И не на последно място - екологическа разруха - безвъзвратно погубване на въздуха, земята и водата. Ако не се пробудим веднага от големия сън, ако не издигнем глас, който да пробуди държавата ни - скоро ще бъде късно. Но кой чува гласът в пустиня? Страшно е, когато народът престане да вярва в своята интелигенция. И когато интелигенцията престане да вярва на своя народ!... А точно до такова положение се стига, щом липсва гласност и свобода на изразяване за всеки индивид. И щом науките, изкуствата, както и човешкият труд се оценяват от некомпетентни овластени чиновници!“ - пише в уводната статия на първия брой главният редактор и издател Владимир Левчев.
         И още: „Тъй като издателят на това независимо списание в защита на гласността е литератор, той си е поставил за цел да публикува предимно литература - най-вече поезия, критика и есеистика. Само че такава поезия, критика и есеистика, която трудно намира място на страниците на официалния печат. Освен това списание „Глас“ ще публикува и чисто публичистични материали по екологически, икономически и социални проблеми, преведени от световния и съветския печат, или български.“ (сп. „Глас“, брой 1, пролет 1989 г.).
         Сътрудници на списанието стават Ани Илков, Цветан Тодоров, Енчо Мутафов, Желю Желев, Виктор Пасков, Блага Димитрова, Миглена Николчина, Георги Рупчев, Едвин Сугарев, Михаил Неделчев, Красимир Дамянов, Миряна Башева, Данила Стоянова, Радой Ралин и др. В списание „Глас“ излизат преводи на Александър Солженицин, Чеслав Милош, Силвия Плат, Т.С. Елиът и др.

 

 

 

 

 

 

 

 

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]